Брой 17 виж броя като PDF архив уеб-дизайн и програмиране страници  1   2   3   4   5   6   7  Юли - Август 2010

ПРОЗА

Проза, публикувана през Юли - Август 2010
> Ти си моят свят - Ангел Цанков


Нови творби в bookWheel през Юли - Август 2010
> Изгубена самоличност - Росица Георгиева


Нови глави в bookWheel през Юли - Август 2010
> За мъртвите времето е без значение... - Разследването продължава
> За мъртвите времето е без значение... - Поглед върху моите развлечения
> За мъртвите времето е без значение... - Работим на два фронта
> За мъртвите времето е без значение... - Жилището на иманяря
> Изгубена самоличност - ЧАСТ ІІ (5)
> Изгубена самоличност - ЧАСТ ІІ (4)
> Изгубена самоличност - ЧАСТ ІІ (3)
> Изгубена самоличност - ЧАСТ ІІ (2)
> Изгубена самоличност - ЧАСТ ІІ (1)
> Изгубена самоличност - ЧАСТ I (4)
> Изгубена самоличност - ЧАСТ I (3)
> Изгубена самоличност - ЧАСТ I (2)
> Изгубена самоличност - ЧАСТ І (1)



Нови автори в раздела Проза през Юли - Август 2010
> Росица Георгиева
> Ангел Цанков

Профил на Цветлин Вълев

в Nowhere от 23.09.2009, 07:20

Роден съм в гр. София през 1970 г. Харесвам интересните истории – най-вече „криптоистория”, т.е. скритите, преиначени или невероятни неща свързани с историята. Започнах да пиша книгата преди шест години. Вдъхновения черпя от историята, от митове, предания, догадки и т.н. Според мен годините на човек нямат значение, но човек винаги трябва да знае, че годините летят и трябва да остави нещо след себе си. Любимите ми автори са много. Българските са Алеко Константинов, Елин Пелин, Димитър Димов, Димитър Талев, а чуждестранните Ф. Достоевски и П. Зюскинд. За сайта Ви научих в глобалната мрежа и смятам, че има голям потенциал. Любимата ми музика е Ретро и Рок. През свободното ми време излизам на парк, чета книги и гледам филми.


всички творби на Цветлин Вълев на
http://www.4bg.net/works.php?author_id=204

1 глава: 1306 г.

Пристигнаха в България преди пет дни или по-точно в това, което беше останало от нея. Рицарят с още няколко негови другари чакаха за среща с българския цар. Стояха смирено в двореца, молеха се и не обръщаха внимание на ставащото около тях. За граф Б. нямаше значение, че извън здравите каменни стени беше люта зима – зимата на 1306 г.. Българите ходеха с вмирисани овчи кожуси, небръснати и сякаш вечно глухи и неми. Граф Б. и придружаващите го мъже нямаха никакви отличителни белези върху дрехите и броните си, даже не носеха обичайните кръстове на гърдите си.

... Лично абат Жак дьо Моле, водачът на рицарите - тамплиери, извика графа и сам, без знанието на останалата част от управата на тамплиерския Орден, му говори тихо близо два часа. Рицарите на Христа през последните години понесоха големи загуби, отстъпваха от крепостите си по светите места, а търговията и банкерството им западаше. Мнозина, от самите тях, подло крояха заговори, създаваха свои ордени, но независимо от това тамплиерите съществуваха, структурите им бяха стабилни, а отношенията им с папата и крал Филип оставаха непроменени и донякъде сърдечни.

Точно това безпокоеше Жак дьо Моле. Наскоро бе отказал по редица причини да "посвети" краля на Франция и да го направи тамплиер. Факта, че монархът не предприе нищо спрямо Ордена го изпълни с дълбоки съмнения.

Филип постоянно и успешно се справяше с напрегнатата обстановка в държавата като потушаваше с голяма жестокост всеки един бунт на васалите си, в същото време разговаряше с простолюдието и в същото време възпитаваше като смирен християнин децата си. Поддържането на добри отношения с останалите държави в Европа и най-вече с Англия му носеха спокойствие, защото така или иначе на трона редом до английския крал седеше дъщеря му.

През това време тамплиерите и другите по-малки ордени се изтегляха бавно от светите места. Явно, че за тях нямаше по-спокойно място от Европа, макар че на континента нямаше нищо интересно за покоряване и плячкосване.

Жак дьо Моле, като глава на Ордена, си задаваше много въпроси, касаещи бъдещето, но за съжаление не можеше да стигне до правилните отговори. Той обичаше граф Б., защото беше дискретен, не злоупотребяваше с вино и не се поддаваше на разврат. Отгледал го бе от дете и лично го бе ръкоположил. Вярваше в него и не сгреши, защото тази инвестиция се оказа много ценна и сега му се възвръщаше десетократно.

Двамата говориха дълго и тихо, за да не ги чуе никой. Криптата на Ордена се охраняваше само от проверени братя и подслушването бе трудно, но в този случай мерките бяха задължителни. От време на време графът повтаряше чутото от абата, получаваше и преглеждаше някакви документи, които изгаряше в близкото огнище, а други прибираше дълбоко в мантията си. Накрая граф Б. коленичи, целуна пръстена на Жак дьо Моле с насълзени очи, изправи се на крака и напусна подземието.

...Пътуването им отне два месеца. Подготовката беше строга и държана в най-дълбока секретност. Първо минаха през Византия, където останаха няколко дни, а после отново по море стигнаха до България. Обикновено се представяха за търговци, но в тия размирни райони това не беше от значение, стига да имаш достатъчно пари. Полуостровът беше буквално нацепен и разкъсан на деспотства, княжества, царства и какво ли още не... Преди години се стигна до там, че някакъв селянин, за срам, помете двете армии на Византия и България. Господ наказваше варварите за греховете им! Графът знаеше, че от тук, на път за светите земи, бяха минавали кръстоносците от цяла Европа. Първите бяха пристъпяли с гордо вдигнати глави, а следващите със страх и ужас, защото се твърдеше, че в България живеят странни хора, които са нечистоплътни и с вид на кръвожадни чудовища.

На път за срещата при царя на българите, графа забеляза, че крепостите тук не бяха като френските и английските, а градовете и селата им бяха в окаяно състояние. Петимата, които придружаваха граф Б., не бяха наясно каква е задачата им, но и Орденът ги задължаваше да не питат, а само да пазят своя водач. Имаше да се върши много работа, а те с всяка изминала нощ ставаха все по-неспокойни...

Същия ден граф Б. бе приет от българския цар Теодор Светослав. Все пак българите, дори и да миришеха повече на домашни животни, не бяха толкова страшни. Първо бяха връчени неизбежните подаръци, които макар и да не бяха обемисти имаха голяма стойност. Разговорът беше дълъг като никой не ги безпокоеше, а вечерта почти не ядоха. Късно през нощта станаха от масата и си стиснаха ръцете. Царят беше доволен, защото му беше гарантирано да подпише с лекота мирен договор с Византия. Такъв късмет спохождаше човек веднъж на хиляда години и сякаш му беше поднесен като на тепсия. Сам абат Жак дьо Моле му гарантираше траен мир и евентуална военна помощ. А как щеше да стане това, един бог знаеше? Предоставяше се статут, който облагодетелстваше страната при търговията й с Венеция и Генуа. Накрая се гарантираше, че чрез санкции Сърбия ще бъде принудена да не нарушава границите на България и да не води, каквито и да е военни действия. И всичко това на каква цена? С какви ли магьоснически заклинания щеше да стане? Явно абатът си беше изгубил ума, за да обещава толкова сладки неща през главата на крал Филип! Все пак Теодор Светослав нищо не губеше, а и българското царство, пречертано за пореден път, се нуждаеше от мир. Водачът на тамплиерите желаеше само при нужда, безпрепятственото преминаване, през страната. Царят се озадачи, когато граф Б. изгори писмото на абат дьо Моле до него и му заяви, че черно на бяло договор няма да има. Всичко оставаше на "честна дума", но тамплиерите рядко се шегуваха и устното обещание в случая трябваше да се приеме за чиста монета.

Договорите се пишеха с една единствена цел - да бъдат нарушавани, което Теодор Светослав осъзна още в първите дни, след като беше коронясан. Независимо от разликата в сана им графът помоли настойчиво българския цар да не отваря дума за разговора им. В залата бяха той, българския владетел и специално нает срещу голяма сума преводач от Константинопол.

След важната част от разговора царят сподели огромната си загриженост от настъплението на турците от юг на север и евентуалното им трайно настаняване в Европа. Граф Б. отговори, че не е упълномощен да разисква политическата обстановка в света, но че признаците за "надигаща се буря" са налице.

из "За мъртвите времето е без значение... - 1 глава: 1306 г. " на Цветлин Вълев


© Всички права по това издание са на създателите му.
© Всички права върху публикуваните творби в изданието, са на съответните автори. Цитиране или разпространение е забранено без съгласието на съответния автор. За повече информация, прочетете разпоредбите на Закона за защита на авторското и сродните му права.

Права и задължения | Валидни CSS & HTML | издание на Виртуална библиотека Nowhere
Пригодена за всички браузъри