Поезия, публикувана през Август 2009
Перото на поета - Галена Върбева

Нови автори в раздела Поезия през Август 2009
Галена Върбева

Профил на Галена Върбева

в Nowhere от 20.08.2009, 10:55

Родена съм в град Ямбол, но живея в град Шумен, тъй като съм студентка.
Занимавам се с писане още от малка. От начало всичко започна съвсем невинно, чрез писане на кратки истории и стихчета. По-късно започнах да пиша по-дълги истории, които сама измислях и те ми се струваха като разкази, на които липсва продължение. Имах изключително въображение, затова започнах да редя мислите си върху листа и да създавам цели книги. Знаех, че ако започна да разказвам историите си на приятели, те няма да ми повярват, и дори ще сметнат, че не съм в час. Първият ми детски опит беше "Долината на смъртта", която написах едва в 4-ти клас. Тя беше фантастична книга и включваше моменти на любов, болка, трудности, опасни преходи и дръзки битки. Много обичах да си изработвам и красиви списания, със статии, снимки, игри, тестове, загадки. Само изрязвах снимките от вестници или списания, а писането си беше моя работа.
По- късно започнах да пиша и стихове, разкази и есета, които решавах да публикувам в местния печат. Участвах в различни поетични и публицистични конкурси и бях наградена с не една награда. Мисля, че откривам себе си най- вече в тъжните стихотворения. Те са по- искрени и директни, докато любовта, смеха и победата понякога траят един единствен миг, а често оказал се и измамен.
Вече не помня кога започнах да пиша най- напред, и какво точно сътворих. Просто бях самовглъбено дете, което не общуваше много, а намирах истинско щастие, когато можех да изкажа радостите и болките си върху листа. Стихотворението "Перото на поета", представя истинската картина на моето разбиране за писането.
Понякога черпя идеите от заобикалящия свят, от чувствата, емоциите, болките, радостите и сълзите. Понякога човешките проявления са много по- силни, от който и да е холивудски зрелищен филм. Има моменти, в които буквално виждам картината на нечий разговор или чувам гласовете на героите си. Тогава ставам и започвам да пиша. Случвало се е да ставам и нощно време, особено напоследък, тъй като работя по последната си криминална трилогия "Смъртоносна жажда".
Понякога се налага да се чувствам много стара или прекалено млада, понякога като мъж, друг път като жена. Само и само, за да пресъздам най- правдоподобно човешките характери и особеностите на тяхната емоционалност. Моят редактор винаги казваше "Най- важното нещо в една книга, е да опишеш автентично образите на свойте герои!"
Напоследък съм много впечатлена от историята на написването на нашумялата книга „ Здрач“ от Стефани Майър. Тя също като мен е ставала нощно време, за да си дописва на компютъра. Също така е изготвяла сложни схема на действие за героите си. В нейната история открих много общи черти с моят начин на писане. Ето защо исках да изпратя няколко страници преведен текст на английски към някое чуждестранно издателство, за да видим какво би се получило. Всички знаят, че до този момент филмът, сниман по едноименния роман на Стефани Майър, е инкасирал повече от 100 милиона долара, а тя не е по-различна от всеки друг пишещ като нас.
Към любими български автори мога да кажа поетът Яворов, Петя Дубарова, Павел Гоневски, Христо Карастоянов и др.
Все още нямам поглед върху всички автори от „Nowhere”. Надявам се скоро и аз да имам своите фаворити от вашата колекция.
Напоследък много харесвам песента на Невена Цонева „ Не изчезвай“. Слушам българска музика, но също така предпочитам и ретро песни от последните две десетилетия.
Най-много обичам да излизам, да гледам телевизия, да се ровя из Интернет, да готвя, да пазарувам, да пробвам нови дрехи, да танцувам, да се гримирам. Но най-много от всичко предпочитам да ме затворят в една празна стая само с един компютър и няколко листа хартия, за да седна и да пиша. Мечтата на живота ми е да стана добър писател и журналист. За мен писането не е просто хоби, а сбъдната мечта, олицетворение на вътрешната ми душевност.


всички творби на Галена Върбева

Стихотворение на броя

Една година

Часовникът отмерва и години,
но днес стоим на прага на дома.
През спомените заедно да минем
на взаимната изминала година.

Олтарът ни събра без много думи,
в реалност опознахме се дори.
И днес когато в спомени се будя
в мен болка и усмивка се роди.

От всичко лошо днес ще се отричам
погребвам всяка дума на инат.
Завинаги разбрах, че те обичам
и няма място грубия обрат.

От миговете искам да запазя
само онзи, в който властва любовта.
Всичко лошо трябва да забравим
и заедно да стигнем вечността.

Обичам те дори когато спорим
и погледи с искри сред нас летят.
Щастлива съм, че заедно сме даже
когато думите не стигат и ще спрат.

След прошката денят отново светва.
Избрали сме взаимно да простим,
бракът значи сигурна победа,
когато заедно в едно напред вървим.

Една година в чувства и тревоги
от злодневието събрали сме праха,
но радости и сълзи и въпроси
чертаят път в нетленна светлина.

Благодаря ти, че след таз една година
реши напред със мен да продължиш.
Грешките допуснати прощаваш
с мен истински избра да се държиш.

Какво остава в края на живота-
един миг съдържащ всички спомени,
една душа стаена и бездомна,
ако самотна през ноща отново спи.

Какво остава в края на живота-
спомени от брачната любов.
Как с обич си отгледал и децата,
вместо болката избрал си пътя нов.

Из Перото на поета на Галена Върбева