|
В БРОЯ
 Поетични нотки
Прозаични отклонения
Кино ревюта
Музикални ревюта
Анотации
Новини
Импровизации по тема
Статистика
ИЗБОР НА РЕДАКТОРА
 Щастливо - жестока - стихосбирка на Каминута
Приказка - импресия от Елена Мирчева
Срещи и раздели - стихосбирка на Елена Мирчева
Лодката - разказ от Георги Михалков
Man of the year - киноревю от clover
Top 5 филми за 2007 Не забравяйте, че сме винаги отворени към теми, които Ви вълнуват, автори, които са Ви впечатлили, музика, която е докоснала сърцето Ви! Използвайте форумът на Nowhere,коментарите на blogHere или формулярът за обратна връзка, за да споделите с нас впечатленията си!
|
РЕДАКЦИОННО |
ПОСЛАНИЕ В БУТИЛКА
Гледах биографичен филм за Стинг, в който той обяснява за Every Breath You Take: „Веднага си признавам, че в тази песен няма нищо оригинално. Последователността на акордите е безлично обикновена – мажорен акорд, следван от съотносимия му минорен. Текста е като изваден от речник с рими – като да римуваш река и ръка. Мелодията също не е особено добра. Прехода минава от Фа мажор в Сол мажор. И въпреки това има нещо уникално в нея. Мисля че това е настроението. Всички тези обикновени съставки са смесени по начин, който е много двусмислен и двойствен; защото някои хора смятат, че песента е много романтична, съблазняваща. Други смятат, че се разказва за контрол, че песента е злокобна. А всъщност тя е свързана и с двете.” Кога български изпълнител ще признае, че песента му не е оригинална? И в коя съвременна българска песен забелязвате подобна синергия между съвсем обикновени текст и мелодия... Музикалният гений не се изразява само в писане на добри песни; изразява се и в правилна самооценка, обективно мнение за собствените способности и съвпадение между желание и реалност. Това е задължителната основа за да успееш в каквото и да е. А докато нашите „творци” го усвоят, ще продължаваме да гледаме EuroBGVisia. За справка: YouTube и vbox7 – търсете изпълненията на участниците, някои от които се водят „утвърдени групи”...
|
Уважаеми приятели на Nowhere, Честита 2008-а година и дано тя Ви донесе щастие, радост и вдъхновение, което да споделите с нас! Празниците бавно отминават и ние се завръщаме към сиво-бялото затънало в киша и кал ежедневие. Надяваме се да сте получили мноооого подаръци, кой от кой по-прекрасни. Дано близките да са ви засвидетелствали любовта си по най-подходящия начин – със скъп и красив подарък (от мъжка страна) и с любов, топлота и прекрасни манджи (от женска).
Честит Васильов, Йорданов и Иванов ден на всички именници. Невероятната традиция, която е много рядко срещана по света и винаги учудва западноевропейците, е повод за много забавления, радост и изненади (помнете, че на имен ден се ходи непоканен – сигурен съм, че това го има само в България, а редовното му практикуване в непроменен вид е изключително характерно за района на Габрово, където хората са известни със своята ... спестовност). Предстоят още празници – Атанасов ден и много други, които отново ще ни пратят по(д) масите.
За нещастие, новогодишната програма на телевизиите постепенно се превръща в безумна поредица от скечове и овехтели изпълнители. Тази година откровено нямаше какво да се гледа по телевизията на 31 декември, затова много хора предпочетоха площада пред домашния уют. Единственото неочаквано поне за мен предаване беше „Secret concert – Desislava” (Тайният концерт на Десислава). Така и не разбрах какво точно му е тайното, щом е поне 4 пъти вече по различни телевизии. За сметка на това Десислава изпя няколко хубави песни. Днес мой познат отбеляза, че телевизиите започват да налагат чалгата в мейнстрийм културата без свян. И е прав. Преди години нямаше подобни изпълнения на нова година - придържахме се само към отупани от прахта концерти на Queen, Dire Straits, George Michael и т.н. Те, разбира се, не бяха пропуснати и тази година. Освен редовния празничен |
новогодишен концерт на Виенската филхармония, по празниците чухме и концерта по случай 60 годишнината на Елтън Джон, концерт на Queen и т.н.... Само да имаше някаква свястна новогодишна програма... но уви... Глътка свеж въздух бе концерта FashionRocks, което вървеше по две телевизии – през 2007-а (преди 24 часа:) по едната и през 2008-а (след традиционното хоро :) по другата.
2007 бе интересна от музикална гледна точка – видяхме концерти на Amorphis, INXS, Vaya Con Dios, Rihanna, Manowar, Robert Plant, Merilyn Manson, Type O Negative и още куп знайни и незнайни групи по българските стадиони, зали, мазета, тавани и кой където може. Имаше за щастие и какво да се чуе. Макар да не съм успял да чуя всички нови албуми от 2007-а (а слушах много, повярвайте ми!), попаднах на много добри групи, мисля да направя една кратка равносметка в блога, но това - по късно. Имаше раздели, събирания, нови солови албуми и въобще – каквото ти душа иска. За тази година са ни обещали Лени Кравиц, но да видим – много изпълнители тръгваха, пък после не стигаха до нас...
2007-а беше интересна и откъм филми: tataf е направил преглед на филмите на 2007-а и, макар да не съм съгласен с някои от местата в класацията, въпреки всички усилия на Холивуд за противното – имаше какво да се гледа.
2007-а бе годината, в която за пореден път се опитахме да Ви направим по-близки до българската литература и да се надяваме – поне мъничко сме успели. Вие и ние градим връзката между читатели и пишещи, между онези, които искат да кажат нещо и другите, които са готови да слушат. Надяваме се и през тази година да има все толкова ентусиазирани млади хора, чиито творби да достигнат до Вас чрез нас, за да можем да се докоснем заедно до онова чудо, което не се влияе от пол, възраст, религия или убеждения – чудото, наречено фантазия.
Екипът на Nowhere |
