Почивният месец май не ми донесе особено голяма почивка. Изморяващите празници, за които имам собствена версия, как да бъдат изкарани и тя включва масови мероприятия, т.е. свързани със седене на масата, ме измориха още повече. Направих си истински кино маратон, който включваше сериали на гроздове, филми на кило и посещения в киното на метър. В месеца на славянската писменост намерих време да чета. За това последното особено много се радвам, защото в забързания стереотип "от работа-вкъщи и обратно", четенето е най-големият губещ. Четенето изисква пълно отдаване и спокойствие и когато едно от тези условия не е изпълнено, четенето страда.
Радвам се, че bookwheel стартира успешно. Четенето тук в Nowhere получи нова възможност за среща с писането, а доброто писане има |
нужда от добро място за изява. Щастлив съм, че всички вие щедро споделяте своите литературни откровения с нас и с всички останали, които търсят и изпитват небходимост от литература и за които литературата е начин да се извисят над обикновеното, всекиднвеното и семпло живуркане.
Авторите ни и този месец, както и във всички останали са дали всичко от себе си. Мефката е написал интересна история, Иван Попов оригинално рисува странностите на душата, Илиян Димитров и Нина Миндова говорят красиво за любовта.
Приятно четене и не забравяйте, че за да твориш красива литература се изисква много любов и много четене на красива литература.
tataf
|
Денят на детето Първи юни беше не особено слънчев петък, на всичко отгоре преди работната събота и едва ли е бил особено празничен. Детето в мен се зарадва особено много на възможността да получи подаръци. За съжаление, всички твърдяха (както винаги от доста време насам), че на тридесет вече не е време за подаръци и че не е логично да празнуваш денят на детето, щом вече не си дете.
Ама не мога да разбера какъв ви е проблема бе, хора! Вземете се в ръце! Детето в мен е още живо! Нещо повече - напира да излезе! Не мога да се откажа от компютърните игри, от футбола в четвъртък, от Cartoon Network, от ровенето в пясъка на плажа, от събирането на абсолютно
|
безполезни неща, от комиксите, от говоренето на истината без притеснение за ефектът й върху мен и останалите, от зяпането на сложни строежи или преминаващи големи машини, от игрите на фунийки (които вече се наричат от големите "пейнтбол"). Както казват, мъжете винаги си остават деца, променят се само играчките им. Подкрепям това твърдение с две ръце и обещавам да работя най-усърдно за неговото развитие и утвърждаване в обещството на големите. Понякога точно детето в мен е онова, което ми липсва, за да взема дадено решение. Защо да го гоня?! Просто ще си го гледам добре и ще бачкам до откат, за да мога да си позволя все по-големите му нужди от все по-големи играчки :). Наздраве (с безалкохолна бира) и честито на всички деца! clover |
