|
|
|
|
|
В БРОЯ
 Поетични нотки
Прозаични отклонения
Кино ревюта
Музикални ревюта
Анотации
Новини
Импровизации по тема
Статистика
Голямото четене
Инициативата Голямото четене не успя да ме спечели поради много причини. Основно защото българите вече нямат навик да четат. Аз лично го правя по-рядко, от колкото ми се иска. Въпреки това съм впечатлен от броя на участвалите, както и от рекламните спотове, които БНТ
продължава вдясно >>
|
РЕДАКЦИОННО |
... продължава от лявата колонка
излъчва за кампанията. Особено много ми допада сватбата, в която има препратки към Властелина на пръстените, както и изнервения баща, който чака пред родилното и най-накрая вижда най-новия член в семейството на книжните плъхове (там казват "книжните мишки"; не зная защо ни е страх от думата "плъх" и казваме "мишка").
Това е начинът да спечелиш някого за дадена идея - да я направиш интересна, да го заинтригуваш. Младите хора не четат, защото не им се създава навик, а им се натрапва четене ("уфф, имам да чета 10 книги това лято и още 6 по избор" - никога не стигаме до тях...)
Дано административният подход към културата скоро да отстъпи място на добрите идеи и ентусиазма. Ето и още една добра идея на Червената къща , която се случи през Януари. Следете сайтът им за още подобни инициативи!
|
Когато през 2004-а година направихме първият конкурс "Стимул за творчество" нямахме особени претенции и просто се забавлявахме. Бяхме четирима ентусиасти с добро желание да накараме младите хора да пишат. Получи се. Деси, Димитър, Marvin и аз събрахме творбите, прочетохме ги, преценихме ги според собствения си вкус и избрахме трите, които ни харесаха най-много. Вие също бяхте в журито - можехте да гласувате в Nowhere онлайн и да изберете своята любима творба. Така освен с всички разкази, се запознахме и с много интересни хора, например Алекс от МС Общество , още една Алекс, Еми и още много други |
хора, които помагаха. Раздадохме няколко книги на няколко девойки и младежи, обиколихме Панаира на книгата в НДК, пихме по чаша вино и така всичко приключи. Проектът "Без заглавие" на Деси Стойкова и Босфор Общество България също улесни много нещата: създаде ни много приятели, свърза ни с полезни хора, които знаят как се правят проекти, как се прави конкурс, как се организира събиране на много хора и т.н. Останаха ни познанствата и идеята, че някога ще го направим отново. Ето, че този момент настъпи.
продължава на страница 6 >> |
Стивън Кинг пак е прав
В интервю Стивън Кинг заявява, че не харесва историите и стила на Стефани Майерс - авторката на филмираният роман "Здрач". Гледах филмчето и се каня да напиша ревю, но веднага мога да кажа, че подкрепям мнението на един от любимите си автори с две ръце. Без оригинална история (безумно красиви вампири на диета, тийнейджърски изпълнения и насилени обрати) не става. А и самият факт, че споменем ли в каквото и да е произведение думата "вампир" то става хорър е меко казано смехотворна. Като хорър могат да определят Здрач само хора, които не са чели Кинг, Дийн Кунц, Греъм Мастертън, Клаив Баркър. Само тогава знаете какво е хорър. А Здрач на Стефани Майерс е много повече любовна история, ако щете, отколкото история за вампири и още по-малко - хорър. |
Какво е хорър?
Заинтригуван от думите на Стивън Кинг и разтревожен от смесването на жанровете, потърсих и открих следните линкове за онези от Вас, които все още се двоумят какво е хорър литература:
Мери Шели  - Франкенщайн и книгите й, достъпни в проекта Гутенберг
Хауърд Лъвкрафт - Зовът на Ктхулу
Едгар Алън По - Гарванът
Греъм Мастертън - поредицата Маниту
Ейбрахъм Стоукър - Дракула
Дийн Кунц - Наблюдатели, Гръмотевичен дом, Древният враг
Клайв Баркър - Прикован към Ада (вдъхновение за филма Hellraiser)
Робърт Блох - Психо (основа за едноименния филм на Хичкок)
Ан Райс - Интервю с вампир, Кралицата на прокълнатите (Queen of the Damned)
Разбира се, има много други, но ако не сте чели тези - не сте чели хорър! Някой да има мейла на критиците, определящи "Здрач" като хорър? |
|
|
|