Брой 17 виж броя като PDF архив уеб-дизайн и програмиране страници  1   2   3   4   5   6   7  Август 2010

Nowhere Еx Libris

Симънс създателят на вселени

„Симънс пише романи, които са различни от всичко друго под слънцето!“
Стивън Кинг

Снимка: http://www.dansimmons.com/Откривам, че ми е доста трудно да започна да пиша за Симънс. Ако трябва да посоча пет автора, които са променили мисленето ми, помогнали са ми да изградя в себе си творческата основа на разбирането за писането като процес на създаване на реалности и са ме докоснали най-дълбоко – бих посочил почти без да се замисля: Стивън Кинг, Достоевски, Христо Фотев, Дъглас Адамс и Дан Симънс. Със Стивън Кинг израснах, учих се на стилистика на изказа, сюжетиране и неочаквани обрати, Достоевски ме разтърси на чисто човешка основа, показвайки ми дълбочина на емоциите, за която не предполагах, че е възможна и ми показа магията на съпреживяването чрез писаното слово, Фотев ми показа красотата на думите, Дъглас Адамс ме научи на ирония и сръчност (в писането), а Дан Симънс… ако трябва да опиша особеността в стила на Симънс, това е способността му да … създава вселени!
Първият ми сблъсък с творчеството на Симънс – да именно сблъсък, защото реалностите, които създава Симънс, се стоварват върху съзнанието ти неочаквано, безжалостно и те обсебват без остатък, бе Хиперион. Определят четирите книги от поредицата като „space opera“ (проучването по въпроса ме остави с впечатлението, че терминът се използва повече с негативен оттенък), но за мен те бяха истинско откровение. Не знам кое ме впечатли толкова много в Хиперион – фактът, че само първата книга бе като пет книги събрани в едно и всеки разказ на всеки от главните герои, освен изключително оригинален, бе написан в детайлната дълбочина на специфичната стилистика на основните жанрове на фантастиката; пространният анализ на поезията на Джон Кийтс или фактът, че първият роман завърши с „Някъде отвъд дъгата“. Факт е обаче, че четирилогията съм я чел повече от 5 пъти и ми е сред любимите романи.
Като се има предвид всичко това, можете да си представите с какъв ентусиазъм и настървение се нахвърлих на „Илион“ в момента, в който разбрах, че е нов роман на Симънс. И макар за мен Хиперион и продълженията му да си остават все още венецът в творчеството на Симънс, двата тома „Илион“ и „Олимп“ обърнаха за пореден път виждането ми за фантастиката и класическата литература – в случая „Илиада“, сонетите на „Шекспир“ и „По следите на изгубеното време“ на Пруст.

целия текст в блога »

Джобна литеартура

Тери Пратчет не може да остави никого равнодушен. Светът на Диска не е просто поредната фантастична вселена, където се вихрят какви ли не същества от всички митологии, взети заедно, а място за живеене. Чувал съм, че „стилът на Пратчет е забавен”, че „пишел смешни книги”, но това е все едно да кажеш за джудже, че е брада с брадва. Стандартният джобен формат на книжките на Пратчет заблуждава, че става дума за леко четиво. Всъщност историите спокойно могат да си съперничат със сериозните трилъри и мистерии. А забавният изказ само засилва чара им. Пратчет постоянно използва злободневни теми от живота, втъкава ги в своите истории и ги прави привлекателни за хора, които иначе не биха се заинтересували от тях. Политика, дипломация, постоянни разпри между отделните раси и народи – джуджета и тролове, вампири и върколаци, хора от различни държави, борба за ресурси – мастни находища, златни и сребърни мини, борба за власт, конкуренция, атентати, въоръжаване – всичко, което е влязло в книгите на Тери Пратчет постоянно присъства в новините. Геополитиката в Света на Диска е същата като в реалния живот, само участниците се наричат с различни имена.
В „Петият слон” командирът на Стражата Сам Ваймс вече е женен, а освен това е и аристократ – изключително нетипична за него позиция, в която трябва да общува с хората, които мрази най-много след обикновените улични престъпници, а в някои случаи – и повече от тях. Политиката и дипломацията му прилягат по-зле от празничните му одежди на благородник...
Предстои важна церемония в Юбервалд – коронясването на Нисшия Крал на джуджетата – грандиозна церемония, която се случва рядко и е от изключителна важност както за самите джуджета, така и за всички други народи. Юбервалд е богата на изкопаеми страна и въпреки разположението й на задника на географията, за Анкх-Морпорк е от стратегическа важност да поддържа близки отношения с управляващите я джуджета. Патрицият на Анкх Хавлок Ветинари решава да изпрати Ваймс на дипломатическа мисия за коронацията. Както винаги плановете на Ветинари са по-дълбоки и многопластови, отколкото изглежда на пръв поглед. Сам Ваймс не е дипломат, но след бракът си с лейди Сибил Рамкин (във Въоръжени Мъже) получава титлата Херцог (Дук) на Анкх. Изглежда че затова той е логичен избор за посланик на Анкх-Морпорк в Юбервалд.

целия текст в блога »


© Всички права по това издание са на създателите му.
© Всички права върху публикуваните творби в изданието, са на съответните автори. Цитиране или разпространение е забранено без съгласието на съответния автор. За повече информация, прочетете разпоредбите на Закона за защита на авторското и сродните му права.

Права и задължения | Валидни CSS & HTML | издание на Виртуална библиотека Nowhere
Пригодена за всички браузъри