<< продължава от първа страница

Два дни по-късно, някъде далеч на изток и малко на север...

На шести юли Винсънт Фурние заби в Каварна. За незапознатите: запознайте се с Алис Купър. Чичо ни Винсънт направи 60 тази зима, обаче продължава да прави шоу без задръжки и да се държи като на 18. Цялата патардия започна със Sixth Sense - нелоша руска хеви банда, която изсвири няколко парчета и създаде доста приятна атмосфера преди Алис Купър. Около десет без петнайсет гламидолът се появи в типичният си грим и сценични костюми, закла двама-трима, метна една мадама няколко пъти по сцената, разходи бебе в количка, след което го довърши с чук, биде обесен и около единайсет и двадесет изчезна без идея за бис или каквото и да е. За мое щастие изпя Poison и Lost in America, които бяха основната причина да стоя да го слушам в продължение на малко повече от час и половина. Бях седнал надалеч и с един бинокъл ясно виждах всичките му номера. Честно казано имаше и положителен момент в шоуто - по време на една от бавните си песни (не зная как се казва, за съжаление), вместо да снове като изгубено агне по сцената, чичо Винсънт пусна една девойка, която с прекрасна хореография запълни 4-5-те минути на парчето с прекрасен танц. Иначе смяната на костюмите, грима и самата музика на Алис Купър не ме впечатлиха особено много; просто рокът от 70-те и началото на 80-те не е мой тип.

... на следващата вечер...

Около 20:15 InFlames се появиха на сцената и се проявиха като напълно земна група, без магарии, без излишна показност. Започнаха да свирят по светло, което се случва рядко по т.нар. "тежки" концерти - съществува някаква увереност у групите, че на тъмно метъла звучи по-яко (това убеждение е особено силно у групи, които на живо трудно докарват свестен звук или вокали и е свързано с факта, че с напредването на вечерта публиката вече е изконсумирала огромно количество бира и е почти безразлична към това кой свири и какво :)... Наситен звук около час. Като за първо появяване в България мисля, че си спечелиха много фенове сред дай-хард тълпата, дошла да слуша Slayer. Същото прочетох в мненията на много хора по форумите - всички са изключително доволни и положително впечатлени от InFlames. Аз бях слушал само Soundtrack To Your Escape и нямах представа какво точно свирят през цялото време, но звукът беше добър, което трябва да се отбележи и за концерта на Алис Купър; въобще целия рокфест в Каварна беше много прилично озвучен.

Около десет без десет в ясната лунна нощ бурята Slayer се разрази над Каварна. Не очаквах траш метъл банда като Slayer да има такова невероятно присъствие на сцената. Не очаквах и да изсвирят толкова много хитове - Mandatory Suicide, Dead Skin Mask, Angel Of Death, Die By The Sword, South Of Heaven, Chemical Warfare - направо не мога да изброя всичките - по-скоро смятах, че ще се придържат към новите си парчета, а класиките ще са само за подправка... Слушах с огромно вдъхновение и се заредих с положителна емоция изключително много - да не очаква човек Slayer да създаде подобно усещане. Дейв Ломбардо е невероятен, както и очаквах - изглеждаше като тийнейджър с тази обърната шапка. На вид доста непохватен и учуден (не зная защо, но

непрекъснато се въртеше насам-натам все едно около него, все едно встрани и зад барабаните се случваше нещо твърде интересно, за да го пропусне...), Дейв свири все едно си е вкъщи на комплекта, нищо не го притеснява и просто разпуска. Затова пък Том Арая беше във вихъра си, а от трибуните където бях заседнал с военния бинокъл сякаш можех да чуя подрънкването на веригите на Кери Кинг... Въобще си беше неповторимо като всеки първи концерт, когато чуваш дадена банда. Следващите пъти ще зная какво да очаквам, по сега...

За съжаление около единайсет и петнайсет Slayer изчезнаха и концертът приключи. Въобще това протоколно отношение към музиката, забелязвано у групите, които свирят у нас напоследък, започва сериозно да ме изнервя. Не може Manowar, каквото и да мислите за тях, да свият повече от 4 часа, а Slayer, Alice Cooper или Whitesnake да си правят каквото си знаят и да свирят по един час - да не би феновете им да са някакви безмозъчни овце, още повече, че Whitesnake ги чакахме 3 часа да се наканят от осем до единадесет и ни валя проливен дъжд... Българите сме верни фенове; вероятно докато не се спомине някой от нас - аз или Джеймс Хетфийлд, ще продължаваме да се виждаме по концерти, същото важи за Megadeth, Slayer, Scorpions - въобще, обичаме си любимите групи и сме им верни. Обаче не знам защо те не са ни верни. Поне от уважение един концерт на дадена група трябва да трае час и половина (поне!). Да му се не види, даваме сериозни за нашето финансово състояние пари за билети и после - час музика и чао!

За щастие тези 85 минути, в които се събраха Slayer, бяха изпълнени с напрежение, невероятни ударни инструменти, брутални китари и Том Арая с изключителните си вокали. Нямаше размотаване, обяснения или запълване на време. Ей такова шоу обичам. Необяснимо за мен сцената през цялото време бе обвита в пушеци и бе почти невъзможно да видиш нещо ясно, особено след смрачаване, когато прожекторите осветиха въпросната пушилка ... И накрая

Открийте разликите:

Основните разлики бяха: мноооогото скара-бира пред стадиона в Каварна, което а) намаляваше опашките вътре в стадиона и б) придаваше на цялото събитие твърд метъл привкус с пушилката от кебапчетата и всички възможни метъл групи, звучащи от уредбите на всяко капанче. Затова на стадиона нямаше опашки за бира. Освен това вътре продаваха литрови бутилки бира, които можеше да си занесеш на терена или на трибуните, да заседнеш като истински фен някъде и да спреш да мислиш за изхранването си, а да се радваш на музиката. На следващо място на последните два концерта не валя и нямаше закъсняла техника. А докато пътувахме от София към Варна, настигнахме и изпреварихме един от камионите за озвучаването - видяхме го следващата вечер на концерта на Алис Купър. Групите излязоха навреме, нямаше блъсканица по входовете, нямаше продадени повече билети от възможното, човек спокойно си влизаше, сядаше си на тревата... А и сцената предвидливо бе разположена на мястото на една от вратите, а не по дължина на стадиона, като по този начин оставаше изключително много място в дълбочина по терена за публиката... Надявам се утре Metallica с тяхната огромна сцена и огромната подготовка да направят шоу, което да си заслужава. Пожелавам Ви приятно слушане!