От първи юни догодина пушачите ще пушат… у дома си, на улицата, както и в домовете на другите, ако тези други нямат нищо против. Прекрасно. През октомври миналата година бях в Любляна, Словения. Градче от около 400 хиляди души, столица на тази прекрасна неБалканска държава. Там тютюнопушенето на обществени места вече бе забранено. Край реката вечерите са хладни, но десетки хора мръзнеха до високи коктейлни маси на улицата, за да пушат. А ние, останалите, се наслаждавахме на комфорта и уюта на ресторантчето, в което бяхме седнали. Утопия… Уважаеми пушачи, никой от нас, непушачите, няма нищо лично срещу вас. Ако това, че аз не пуша, можеше да ви докара рак, проблеми с белите дробове или сърцето, вероятно бих се чувствал виновен. Но в момента съм силно облекчен. Колко прекрасно ще бъде да стоя в заведение, където след двучасов престой очите ми не започват да сълзят от цигарения дим, където не се налага вентилацията да ме простудява, за да поддържа въздуха що-годе чист и където масата не мирише на кош за боклук заради препълнените пепелници.
Когато преди години се запознах с Елица, беше по повод нейните стихове. Тогава бях млад и наивен и се опитвах да направя среща на пишещите сестри и братя. Тя беше една от онези 10-ина души, които откликнаха. Направи ми впечатление, че тя периодично ми праща по нещо ново, има разни редакции, въобще - твори. Скоро пред мен се разкри още една страна на таланта й - рисуването с цветове. Досега много от рисунките й с думи ми допадаха и ме забавляваха, но този път става дума за истински рисунки - с цветове или с камъчета. Днес видях няколко неща, които ме впечатлиха и учудиха заради интересната техника и удивителното старание, което според мен изисква подобна изработка. В Цветовете на дъгата - блогът на Елица - можете да прочетете стихове, да видите нейните рисунки и мозайки (не зная как иначе да ги нарека), както и комбинации от двете. Невероятното търпение на Елица да подреди и залепи такъв голям брой камъчета ми е чуждо и по тази причина му се възхищавам.
От първи юни догодина пушачите ще пушат… у дома си, на улицата, както и в домовете на другите, ако тези други нямат нищо против. Прекрасно. През октомври миналата година бях в Любляна, Словения. Градче от около 400 хиляди души, столица на тази прекрасна неБалканска държава. Там тютюнопушенето на обществени места вече бе забранено. Край реката вечерите са хладни, но десетки хора мръзнеха до високи коктейлни маси на улицата, за да пушат. А ние, останалите, се наслаждавахме на комфорта и уюта на ресторантчето, в което бяхме седнали. Утопия…
Когато преди години се запознах с Елица, беше по повод нейните стихове. Тогава бях млад и наивен и се опитвах да направя среща на пишещите сестри и братя. Тя беше една от онези 10-ина души, които откликнаха. Направи ми впечатление, че тя периодично ми праща по нещо ново, има разни редакции, въобще - твори. Скоро пред мен се разкри още една страна на таланта й - рисуването с цветове. Досега много от рисунките й с думи ми допадаха и ме забавляваха, но този път става дума за истински рисунки - с цветове или с камъчета. Днес видях няколко неща, които ме впечатлиха и учудиха заради интересната техника и удивителното старание, което според мен изисква подобна изработка. В